Постинг
29.08.2013 02:49 -
Реалният сън
Бях щастлива и усмихната. Това не се беше виждало от много време, а това нещо е истинската усмивка. Бях толкова безгрижна като малко детенце, но си бях с моя разум и с моя акъл. Не знаех дали е сън или реалност. Молех се, ако е сън да не свършва и никога да не се върна в реалността, защото реалността е жестока. А ако е реалност.. не нямаше как да е реалност. Все пак беше прекалено хубаво, за да е истина. Беше до мен... до мен както никога до сега. Значех нещо за него. Моето присъствие радваше някой, караше някой да се усмихне. Бяхме заедно и бяхме повече от щастливи. Погледа му беше различен.. беше влюбения поглед, който толкова много харесвах. Усмивката, която никога не изчезваше.. Бях в ръцете му, бях до него, усещах го по-близко от преди. Усещах повече любов от преди, повече топлина и сигурност, повече от това да сме себе си. Бяхме на плажа само ние двамата, никой друг. Лежахме и гледахме звездите, говорихме си.. беше толкова истинско и красиво. Гонехме се като малки деца, все едно бяхме на 5. ТОЙ беше истински. ТОЙ беше добър. ТОЙ беше чудесен. ТОЙ беше искрен. ТОЙ беше себе си. ТОЙ беше човекът, който се опитвах да намеря. ТОЙ беше моето щастие. ТОЙ беше всичко. Но когато всичко свърши, когато се събудих осъзнах, че ТОЙ не съществува.. не е всичко това. Но все пак беше ТОЙ и това нямаше значение. А този сън ще се повтаря и повтаря, докато не се сбъдне и не стане реалност.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4
Архив
